Наскоро Тръмп разреши достъпа и до последните 80

 

    Наскоро Тръмп позволи достъпа и до последните 80 хиляди страници от архива за убийството на президента Кенеди. 

    И каквито сме си късметлии, в тях лъсна „ българска връзка “. 

    Така сме орисани, че в дъното на всяка кална локва все ще проблесне някой изхабен български гологан. 

    Новооткритата „ българска връзка “ сигурно е доставила огромна наслада на тукашните върли българомразци, които се надяват да огласят следващия злощастник като Сергей Антонов - и по този начин да се разтоварят от известно количество от отровата, в която са подгизнали. 

    Засега въпросните хиени към момента не са се добрали до нещо значително, което би могло съществено да опозори страната ни, каквато си е и задачата им. 

    По мотив „ българската връзка “, в предаването „ На Фокус с Лора Крумова “ на Нова телевизия, направиха изявление с известния американски правист Джон Тунхайм, който от 1994 година до 1998 година е ръководител на образуваната от Бил Клинтън Федерална комисия, отговаряща за декласифицирането на данните, събрани след убийството на президента Кенеди.

    Тунхайм се оказа безспорно честен човек, който знае по какъв начин да мери думите си.

    За разлика от свинете, които убиват с думи.

    Аферата, в която има „ българска диря “, се разпростира в София, индивидът, който я дръжка се кипри със странното име „ Черноног “, което, най-малко съгласно Централно разузнавателно управление на САЩ, го прави украинец или белорусин – въпреки че, със същото съображение може да е и молдованин и всевъзможен различен, само че да не тревожим с късна дата американските ни другари. 

     В историята има и една красива дама, която е държанка на руския консул, и те двамата споделят с „ Черноног “, че следва нападение против президента Кенеди. 

    Един Господ знае, за какво баш в София се случва всичко това - само че да го оставим Той да си блъска главата най-малко над тази мистерия. Все отново, явно е, че един телефонен диалог на Хрушчов с Кенеди щеше да свърши много по-добра работа. 

    Друго е по-важно: по какъв начин щяха да се държат в този момент, в наши дни, ония прасета, които преди време напряко унищожиха Сергей Антонов? 

    Как щяха да се държат Главната Мастия на Лъжата Клеър Стърлинг и нейният български опекун?

    /За Клеър и Д. Паница към този момент стана дума в предходната ми дописка – както и за Мелвин Гудман, един от най-влиятелните хора в Централно разузнавателно управление на САЩ, който безжалостно ги разобличава./  

    ***

    Сега да открехнем вратата към свръхестественото, само че деликатно – с една история на поета Левчев, както е съхранена в един наш ефирен диалог от 2003 година. Отново става дума за Кенеди, само че към този момент за времето след убийството му. 

    „ Веднъж заведох огромния американски публицист Джон Чийвър при Ванга – стартира описа си Левчев. – Тя го посрещна с няколко приказки за живота му, които го убедиха, че тя знае доста неща, и дори го поуплашиха. След това, за моя огромна изненада, го попита дали познава Жаклин Кенеди. Той сподели: “Да. ”- “Можеш ли да й предадеш нещо от мен? ” - “Да, мога ”. - “Кажи й да пристигна при мене и аз ще й кажа кой е умъртвил мъжа й ”. Чийвър сподели: “А не може ли вие да дойдете, или по различен метод да стане? ” Тя сподели “Не ”. Те не й даваха неведнъж до Мелник да отиде! “Ако тя, Жаклин Кенеди, не е наоколо, аз не мога да дам този отговор ”, сподели Ванга.

    След време, Левчев се сети и за друго. Жаклин Кенеди си била заела за цялостен месец апартамент в хотел „ София ”, само че по този начин и не я пуснали да пристигна.

    „ Кой, нашите ли? – попитах. – Че за какво, таман щяха най-сетне да научат нещо значително? ”

   „ Как нашите! Какво приказваш! Американците! “- ядоса се Левчев.

    ***

    Разговорът с Тунхайм беше излъчен в рубриката „ Историите на Мария “ на Мария Йотова. За нея и съавторката й Татяна Тасева е неоспорим триумф, че са се добрали до човек от „ Комисията Кенеди “ - и то таман тогава, когато се появява „ българска диря “ в убийството на Кенеди. 

    В някои моменти като че ли усетих леко отчаяние в двете девойки – несъмнено са си мислили какъв брой ще е хубаво, в случай че открият, че някой нашенски хахо е гръмнал Кенеди. 

    Или още по-добре, в случай че го е направил напряко Путин. 

    Сигурен съм обаче, че те са наясно какъв брой подли са сходни изкусителни упования. Впрочем, за това и припомних жалкия неуспех на Главната Мастия. 

    А Тунхайм, даже при явно подозрителните контакти на убиеца 

на Кенеди Ли Осуалд, отхвърля да одобри, че руснаците имат пръст в убийството, тъй като не разполага с доказателства за това.

    Каза го и в този момент, в „ На фокус “ – а това напряко си е героизъм в шантавите времена на недоверчивост, в които живеем. 

    Има и друго: съгласно Дейвид Оуен, някогашен външен министър на Кралството, за известно време и министър на опазването на здравето, както и създател на луксозното проучване „ Болестите на властта “, Кенеди е бил комфортен за Съветите поради заболяванията, които го изтощавали, както и поради неумението му да се оправя със селяндура Хрушчов. 

    Тъй. Колкото по-въздържани са хора като Тунхайм, толкоз по-разпасани са хора като някогашният началник на нашите бондовци Гяуров. 

    Тия дни той изтърсил: “България ври от съветски шпиони, измежду тях и публицисти “. 

    Това може да го каже единствено човек, който е минал през етапа на завирането и към този момент пуши. 

    А руснаците наподобява напълно са закъсали, щом наемат наши чистачки да пробутват шпионските им номера. 

    Интересно, кого ще накисват оттук-насетне за свои хора?  

    Щом оня Грозев може, за какво и те да не си поиграят. 

    Миа Сантова, горката, изпищя тия дни – когато австрийците я показаха като съветска шпионка, а сетне небрежно я разжалваха. Някой обаче я е накиснал пред тях – и Миа би трябвало да се опита да стигне до него.

    Медиите не обърнаха никакво внимание на дърварската нелепост на Гяуров по адрес на публицистите. 

    Защо сте толкоз ларж, бре?

   Кеворк Кеворкян